Качеството се доказва чрез продукта, а не чрез забрани
относно предлаганите промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти:
Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ) подкрепя всяка мярка, която защитава потребителя от подвеждащо етикетиране и премахва от рафта продукти, представяни за сирене или кашкавал, без да са такива. Именно затова разграничаването на продуктите с растителни мазнини от млечните е стъпка в правилната посока. Проблемът обаче не е в наименованията, а в опита технологията на кашкавала да бъде „заключена“ в наредба.
Кашкавалът не е продукт със защитено наименование за произход. Няма правно основание държавата да предписва по закон конкретна производствена технология за продукт, който не е под режим на защитено наименование (ЗНП). Регулирането на рецептурата на кашкавала излиза извън това, което държавата може и следва да прави.
Формулировката „без използване на междинни продукти“ на практика забранява разделеното производство — модел, при който полуфабрикатът(сиренината, калиятата) се произвеждат в едно одобрено предприятие, а завършването на продукта се извършва в друго одобрено предприятие.Това е напълно нормална и широко разпространена практика в редица държави от Европейския съюз и сама по себе си не влияе върху безопасността или качеството на крайния продукт. Ограничаването ѝ рискува да изтласка от пазара малките и средните предприятия, които разчитат именно на такава организация, да свие конкуренцията и да вдигне крайната цена за потребителя.
Сиренината е междиннен продукт който е познат с наименованията като калията, баския и други :
За 1 кг сиренина са нужни около 10 литра мляко. Заготовката спестява превоза на около 90% вода в цистерни и осигурява с около 1 евро (близо 2 лв.) по-ниска себестойност на килограм готова продукция. От сиренината в целия свят масово се произвеждат различни видове сирена като кашкавали, моцарела (Mozzarella), провулоне (Provolone), скаморца (Scamorza), пица-сирена, чедър за топени сирена и сулугуни. Забраната ѝ у нас натоварва българските мандри с огромен допълнителен разход спрямо европейските производители.
Кашкавал се произвежда в цяла Европа — а забраната удря само българските предприятия. Наименованието „кашкавал“ не е български монопол. Под същото име (Kashkaval / Cașcaval / Kaşkaval / Kačkavalj) той се произвежда в Румъния, Турция, Сърбия, Северна Македония и Гърция, както и индустриално в Полша, Германия, Унгария, Нидерландия и Литва. Името не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ в ЕС. Държавата няма право да спре вноса на чужд кашкавал, произведен с сиренина(калията). Така забраната удря единствено родните предприятия и подарява пазара на вносителите.
Двоен стандарт при водното съдържание
На българските производители се забранява да ползват наименованието „сирене“ за продукти с по-високо водно съдържание. В същото време европейски сирена с над 60% водно съдържание свободно влизат у нас под европейското наименование „сирене“ (cheese). Българският продукт се изтласква от рафта, а потребителят се въвежда в заблуждение. Погазване на десетилетния труд на българската наука
Сирената с повишено водно съдържание не са сурогати, а автентични разработки на водещи институти (ИМП – Видин) и университети (УХТ – Пловдив) още отпреди десетилетия, с цел пълноценно усвояване на белтъка и достъпна храна за населението. С лека ръка се заличава това национално научно наследство.
Подпомагането на българското земеделие е въпрос на национална сигурност. Преработватели и фермери са скачени съдове — без работещи мандри няма кой да изкупува българското мляко. Подпомагането на фермерите обаче не може да минава през унищожаване на преработвателите, а точно това прозира зад предлаганите промени в Наредбата, провеждани без диалог със засегнатия сектор и науката. Фалитът на мандрите ще срине пазара и за самите животновъди.
Тревожен модел — и къде е истинското място на държавата
Почти всяка година секторът получава нов пакет правила, които стесняват технологичната свобода на предприятията, без да решават реалния проблем — наличието на неистински продукти и стоки без документи на пазара. Ресурсът на държавата е по-полезен там, където е контролът върху безопасността и произхода на продукта, а не в предписването на рецептури. Подход, който унифицира продукцията, свива продуктовото разнообразие и рискува да противоречи на принципите на свободното движение на стоки в ЕС, вместо да повиши качеството, ще намали избора на българския потребител който със сигурност ще плати по висока цена.
Прозрачност и участие на бранша — задължително условие:
Промени в наредба, която засяга целия бранш, не бива да се подготвят и приемат без прозрачност и без пълноценно участие на всички засегнати страни. Асоциацията не подкрепя опити такива изменения да бъдат прокарвани без широко обсъждане и без реален диалог с производителите, които ще понесат последиците. Правила, изработени без открита процедура, носят риск да обслужат тесни лобистки интереси за сметка на конкуренцията и потребителя. БАМ настоява за прозрачна процедура, публично оповестени мотиви и достатъчно време за становища от целия сектор, преди каквато и да е промяна да влезе в сила.
Позицията на БАМ:
„Да“ на строгия контрол върху безопасността, произхода и етикетирането.
„Не“ на регулирането на технологията за продукт без защитено наименование, прокарвано без прозрачност и без участието на бранша.
БАМ настоява да бъде реален участник в работната група и апелира предстоящите заседания да заложат на надзор върху крайния продукт, а не на административни забрани върху начина на производство.
Управителен съвет
Българска асоциация на млекопреработвателите
Вашият коментар