Качеството се доказва чрез продукта, а не чрез забрани
относно предлаганите промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти:
Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ) подкрепя всяка мярка, която защитава потребителя от подвеждащо етикетиране и премахва от рафта продукти, представяни за сирене или кашкавал, без да са такива. Именно затова разграничаването на продуктите с растителни мазнини от млечните е стъпка в правилната посока. Проблемът обаче не е в наименованията, а в опита технологията на кашкавала да бъде „заключена“ в наредба.
Кашкавалът не е продукт със защитено наименование за произход. Няма правно основание държавата да предписва по закон конкретна производствена технология за продукт, който не е под режим на защитено наименование (ЗНП). Регулирането на рецептурата на кашкавала излиза извън това, което държавата може и следва да прави.

Формулировката „без използване на междинни продукти“ на практика забранява разделеното производство — модел, при който полуфабрикатът(сиренината, калиятата) се произвеждат в едно одобрено предприятие, а завършването на продукта се извършва в друго одобрено предприятие.Това е напълно нормална и широко разпространена практика в редица държави от Европейския съюз и сама по себе си не влияе върху безопасността или качеството на крайния продукт. Ограничаването ѝ рискува да изтласка от пазара малките и средните предприятия, които разчитат именно на такава организация, да свие конкуренцията и да вдигне крайната цена за потребителя.
Сиренината е междиннен продукт който е познат с наименованията като калията, баския и други :
За 1 кг сиренина са нужни около 10 литра мляко. Заготовката спестява превоза на около 90% вода в цистерни и осигурява с около 1 евро (близо 2 лв.) по-ниска себестойност на килограм готова продукция. От сиренината в целия свят масово се произвеждат различни видове сирена като кашкавали, моцарела (Mozzarella), провулоне (Provolone), скаморца (Scamorza), пица-сирена, чедър за топени сирена и сулугуни. Забраната ѝ у нас натоварва българските мандри с огромен допълнителен разход спрямо европейските производители.
Кашкавал се произвежда в цяла Европа — а забраната удря само българските предприятия. Наименованието „кашкавал“ не е български монопол. Под същото име (Kashkaval / Cașcaval / Kaşkaval / Kačkavalj) той се произвежда в Румъния, Турция, Сърбия, Северна Македония и Гърция, както и индустриално в Полша, Германия, Унгария, Нидерландия и Литва. Името не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ в ЕС. Държавата няма право да спре вноса на чужд кашкавал, произведен с сиренина(калията). Така забраната удря единствено родните предприятия и подарява пазара на вносителите.
Двоен стандарт при водното съдържание
На българските производители се забранява да ползват наименованието „сирене“ за продукти с по-високо водно съдържание. В същото време европейски сирена с над 60% водно съдържание свободно влизат у нас под европейското наименование „сирене“ (cheese). Българският продукт се изтласква от рафта, а потребителят се въвежда в заблуждение. Погазване на десетилетния труд на българската наука
Сирената с повишено водно съдържание не са сурогати, а автентични разработки на водещи институти (ИМП – Видин) и университети (УХТ – Пловдив) още отпреди десетилетия, с цел пълноценно усвояване на белтъка и достъпна храна за населението. С лека ръка се заличава това национално научно наследство.
Подпомагането на българското земеделие е въпрос на национална сигурност. Преработватели и фермери са скачени съдове — без работещи мандри няма кой да изкупува българското мляко. Подпомагането на фермерите обаче не може да минава през унищожаване на преработвателите, а точно това прозира зад предлаганите промени в Наредбата, провеждани без диалог със засегнатия сектор и науката. Фалитът на мандрите ще срине пазара и за самите животновъди.
Тревожен модел — и къде е истинското място на държавата
Почти всяка година секторът получава нов пакет правила, които стесняват технологичната свобода на предприятията, без да решават реалния проблем — наличието на неистински продукти и стоки без документи на пазара. Ресурсът на държавата е по-полезен там, където е контролът върху безопасността и произхода на продукта, а не в предписването на рецептури. Подход, който унифицира продукцията, свива продуктовото разнообразие и рискува да противоречи на принципите на свободното движение на стоки в ЕС, вместо да повиши качеството, ще намали избора на българския потребител който със сигурност ще плати по висока цена.
Прозрачност и участие на бранша — задължително условие:
Промени в наредба, която засяга целия бранш, не бива да се подготвят и приемат без прозрачност и без пълноценно участие на всички засегнати страни. Асоциацията не подкрепя опити такива изменения да бъдат прокарвани без широко обсъждане и без реален диалог с производителите, които ще понесат последиците. Правила, изработени без открита процедура, носят риск да обслужат тесни лобистки интереси за сметка на конкуренцията и потребителя. БАМ настоява за прозрачна процедура, публично оповестени мотиви и достатъчно време за становища от целия сектор, преди каквато и да е промяна да влезе в сила.
Позицията на БАМ:
„Да“ на строгия контрол върху безопасността, произхода и етикетирането.
„Не“ на регулирането на технологията за продукт без защитено наименование, прокарвано без прозрачност и без участието на бранша.
БАМ настоява да бъде реален участник в работната група и апелира предстоящите заседания да заложат на надзор върху крайния продукт, а не на административни забрани върху начина на производство.

Управителен съвет
Българска асоциация на млекопреработвателите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
На основание чл. 24 и чл. 25 от Закона за достъп до обществена информация, от името
на Българска асоциация на млекопреработвателите /БАМ/ подавам настоящото
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация.
Исканата информация е свързана с дейността на Министерството на земеделието и
храните по подготовка, обсъждане и изработване на проект за изменение и допълнение
на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, включително с
работата на създадена работна група и проведено заседание, за което Министерството е
публикувало официално съобщение на 17 септември 2026 г.
В посоченото съобщение се сочи, че в заседанието са участвали представители на
Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на
храните, Центъра за оценка на риска по агрохранителната верига и „представители на
бранша“. Същевременно не са посочени конкретните браншови организации,
предприятия или техни представители, участвали в заседанието, нито са публикувани
протокол, поименен състав на работната група, внесени предложения, проектотекстове,
мотиви или доказателствени материали.
Обсъжданите промени могат да имат съществено технологично, икономическо и правно
значение за млекопреработвателните предприятия в страната, включително по
отношение на изискванията за „сирене“, „кашкавал“, използването на сиренина, калиата
и други полуфабрикати, както и евентуалното отпадане на категорията „саламурено
сирене с повишено водно съдържание“.
С оглед изложеното моля да бъде предоставен достъп до следната обществена
информация и документи:
1. Заповедта или другият административен акт, с който е създадена работната
група за изменение и допълнение на Наредбата за специфичните изисквания
към млечните продукти.
2. Поименният състав на работната група, включително институциите,
браншовите организации, юридическите лица и експертите, представени в нея.
3. Всички последващи заповеди, актове или разпореждания, с които съставът
на работната група е изменян или допълван.
4. Списък на всички организации и лица, поканени за участие в заседанието на
работната група, проведено на 17 септември 2026 г.
5. Списък на действително присъствалите лица на заседанието на 17 септември
2026 г., както и организациите, институциите или юридическите лица, които те
са представлявали.
6. Дневният ред на заседанието на работната група, проведено на 17 септември
2026 г.
7. Протоколът, стенограмата, аудиозаписът, видеозаписът или друг
официален запис от заседанието, ако такива са съставени или съхранявани.
8. Всички писмени становища, предложения, анализи, доклади, експертни
бележки, презентации и други материали, внесени от членовете или
участниците в работната група във връзка с обсъжданите промени.
9. Информация от кого конкретно е направено предложението съдържанието на
сухо вещество при продукт с наименование „сирене“ да бъде минимум 42%.
10. Информация от кого конкретно е направено предложението определението за
„кашкавал“ да бъде обвързано с непрекъснат производствен процес и да се
изключи използването на сиренина, калиата и други полуфабрикати.
11. Информация от кого конкретно е направено предложението за отпадане на
категорията „саламурено сирене с повишено водно съдържание“.
12. Научната, технологичната и експертната обосновка за стойността 42% сухо
вещество, включително използвани научни публикации, стандарти, експертни
становища, становища на компетентни органи и данни от официален контрол.
13. Всички данни, анализи, доклади или резултати от официалния контрол,
които установяват конкретен проблем при производството на кашкавал чрез
използване на сиренина, калиата или друг полуфабрикат.
14. Данни за броя и характера на установените случаи на заблуждаващо
етикетиране или предлагане на продукти, които според Министерството на
земеделието и храните „наподобяват характеристиките на традиционния
български кашкавал“, както и информация дали е установена причинна връзка
между тези нарушения и използването на междинни продукти.
15. Становището, докладът или оценката на Центъра за оценка на риска по
агрохранителната верига относно евентуален риск, свързан с използването на
сиренина, калиата, други полуфабрикати или с разделено производство между
одобрени предприятия, ако такава оценка е изготвяна.
16. Всички извършени до момента оценки на въздействието, анализи или
предварителни изчисления относно отражението на обсъжданите промени
върху:
• млекопреработвателните предприятия;
• малките и средните предприятия;
• конкуренцията;
• инвестициите;
• производствените разходи;
• потребителските цени;
• административната тежест;
• официалния контрол.
17. Всички варианти на обсъжданите проектотекстове за изменение и
допълнение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти,
включително последната актуална работна редакция.
18. Мотивите, докладите, обосновките или придружителните материали към
обсъжданите проектотекстове, доколкото такива са изготвени.
19. Информация за датата, часа, мястото и начина на провеждане на
следващото заседание на работната група.
20. Информация за реда, условията и критериите, по които Българска асоциация
на млекопреработвателите може да участва пълноправно в работната група
и/или в следващи заседания, обсъждания и консултации по проекта.
21. Информация дали Министерството на земеделието и храните е отправяло
покани за участие към всички национално представени или релевантни
браншови организации в млечния сектор, както и копия от изпратените покани,
писма или електронни съобщения, ако такива са налични.
22. Информация дали по обсъжданите промени са постъпвали становища от:
• Българската агенция по безопасност на храните;
• Центъра за оценка на риска по агрохранителната верига;
• Комисията за защита на конкуренцията;
• Комисията за защита на потребителите;
• други държавни органи, научни институти, браншови организации или
експерти,
както и копия от съответните становища, ако са налични.
Моля, ако част от исканата информация се съхранява от друг орган или организация, но
Министерството на земеделието и храните разполага с данни за нейното
местонахождение, заявлението да бъде препратено по компетентност, като БАМ бъде
уведомена за това.
Моля, ако за част от исканата информация бъдат приети основания за ограничаване на
достъпа, да бъде предоставен частичен достъп до останалата част от информацията,
включително чрез заличаване единствено на конкретни защитени данни, без да се
отказва достъп до целия документ.
Моля, при наличие на лични данни на физически лица, които не са необходими за целите
на заявлението, същите да бъдат заличени, като бъдат запазени данните относно
институцията, организацията, длъжността, качеството или представителната функция, в
която съответното лице е участвало в заседанието или в работната група.
Моля, при преценка за засягане на права или интереси на трети лица да бъде отчетено
наличието на надделяващ обществен интерес, тъй като исканата информация се отнася
до подготовка на нормативни промени със значение за целия млечен сектор,
конкуренцията, потребителите, официалния контрол и публично заявените цели за
прозрачност и качество на млечните продукти.
Предпочитана форма за предоставяне на достъп
На основание чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за достъп до обществена
информация моля достъпът да бъде предоставен в следната форма:
копия, предоставени по електронен път, чрез изпращане на електронната поща на
БАМ: [email protected]
и/или чрез изпращане на интернет адрес, на който документите и данните са
публикувани.
Моля документите да бъдат предоставени във форматите, в които са създадени или се
съхраняват, включително PDF, DOC/DOCX, XLS/XLSX, CSV или друг електронен
формат, позволяващ прочит и използване на информацията. За сканирани документи
моля копията да бъдат във формат PDF.
Адрес за кореспонденция
Българска асоциация на млекопреработвателите /БАМ/
гр. Сливен, ул. Изгрев-46
Електронна поща: [email protected]
БАМ изразява съгласие решението и кореспонденцията по настоящото заявление да
бъдат изпращани на посочения електронен адрес и/или чрез Системата за сигурно
електронно връчване, ако Министерството използва този способ.
Отказ от публикуване на платформата за достъп до обществена информация
На основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за достъп до обществена информация, в случай
че настоящото заявление бъде подадено по електронна поща, БАМ изрично заявява
отказ заявлението, решението по него и предоставената обществена информация да
бъдат публикувани на платформата за достъп до обществена информация.
Моля заявлението да бъде регистрирано по реда на Закона за достъп до обществена
информация и по него да бъде постановено решение в законоустановения срок.
Поради значимостта на обсъжданите промени и необходимостта от реално и
равнопоставено участие на заинтересованите страни в процеса, моля, доколкото е
възможно, исканата информация да бъде предоставена преди провеждането на следващо
заседание на работната група.
Дата: 21 септември 2026 г.
гр. Сливен
С уважение,
Димитър Христов
Председател на Управителния съвет
Българска асоциация на млекопреработвателите /БАМ/

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ) подкрепя обосновани мерки за
повишаване качеството и безопасността на млечните продукти, защита на потребителите,
недопускане на заблуждаващи практики и гарантиране на лоялна конкуренция.
Настоящото становище е изготвено въз основа на публично обявената от Министерството на
земеделието и храните информация към 20 септември 2026 г. БАМ не разполага с окончателен
проект на нормативния текст и поради това правните, технологичните и икономическите бележки
по-долу са насочени към публично описаните предложения. При предоставяне на конкретния
проект БАМ си запазва правото да допълни становището си спрямо точната редакция.
Според официалното съобщение на МЗХ от 17 септември 2026 г. се обсъждат:
1. отпадане на дефиницията за „саламурено сирене с повишено водно съдържание“;
2. изискване сухото вещество при „сирене“ да бъде не по-малко от 42%;
3. прецизиране на определението за „кашкавал“ чрез формулировка за производство от „сурово
мляко“, преминало непрекъснат процес, без използване на междинни продукти като сиренина,
калиата и други полуфабрикати.
I. ПРЕДМЕТ И ПРИНЦИПНА ПОЗИЦИЯ
БАМ не оспорва правомощието на държавата, в рамките на правото на Европейския съюз, да
определя изисквания към безопасността, състава, характеристиките, наименованието и
етикетирането на храните, както и да осъществява ефективен официален контрол.
Възражението на БАМ е срещу въвеждането на задължителен производствен модел или забрана на
определена технологична организация, без да са публично представени:
• конкретният проблем, който се цели да бъде решен;
• доказателствата за съществуването на този проблем;
• причинната връзка между проблема и забраняваната практика;
• оценката на въздействието;
• анализът дали целта може да бъде постигната с по-малко ограничителни средства.
Позицията на БАМ не е срещу регулацията, а за регулация, която е ясна, доказателствено
обоснована, недискриминационна, пропорционална, предвидима и съвместима с правото на
Европейския съюз.
II. ОСОБЕНО ВАЖНО: ПОНЯТИЕТО „СУРОВО МЛЯКО“ ТРЯБВА ДА БЪДЕ
ИЗЯСНЕНО
В публичното съобщение на МЗХ определението за „кашкавал“ е описано с израза „произведен от
сурово мляко“. В правото на ЕС „сурово мляко“ е самостоятелно юридическо понятие.
Съгласно Приложение I, т. 4.1 от Регламент (ЕО) № 853/2004 „сурово мляко“ е мляко, получено чрез
секрецията на млечната жлеза на животните, отглеждани в стопанства, което не е подгрявано до
температура по-висока от 40 °C и не е било подложено на обработка с равностоен ефект.
Ако изразът „сурово мляко“ се използва в този правен смисъл, текстът би могъл да бъде разбиран
като изключващ кашкавал, произведен от пастьоризирано или друго допустимо топлинно
обработено мляко. Ако намерението на работната група е било да използва понятието в разговорен
смисъл като „мляко като изходна суровина“, това следва да бъде изрично коригирано в нормативния
текст.
БАМ настоява тази терминология да бъде изяснена преди всяко следващо обсъждане, защото неясна
употреба на установено понятие от правото на ЕС създава риск от противоречиво прилагане и
непредвидени ограничения за предприятията.
III. БЕЗОПАСНОСТТА СЕ УПРАВЛЯВА ЧРЕЗ ОТГОВОРНОСТ НА ОПЕРАТОРА,
HACCP И ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ
Регламент (ЕО) № 852/2004 поставя първичната отговорност за безопасността на храните върху
оператора на хранителния бизнес и изисква прилагането на процедури, основани на принципите на
HACCP.
Регламент (ЕО) № 853/2004 установява специфични хигиенни правила за храните от животински
произход, включително за млякото и млечните продукти.
От гледна точка на безопасността релевантни са конкретните опасности, валидираните
технологични параметри, температурният контрол, хигиената, проследимостта,
микробиологичните критерии и съответствието на крайния продукт.
Самият факт, че отделни операции са извършени в повече от един одобрен обект, не е достатъчен
сам по себе си да установи по-висок риск.
БАМ съзнателно не основава позицията си на универсални стойности за pH, температура, време или
микробиологична редукция, тъй като те зависят от конкретната технологична схема и следва да
бъдат валидирани за съответния процес.
IV. РАЗДЕЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО И ДВИЖЕНИЕ НА ПОЛУФАБРИКАТИ
Сиренината/калиата може да бъде използвана като технологичен полуфабрикат при последващо
производство на млечен продукт.
БАМ не твърди, че Регламент (ЕО) № 178/2002 съдържа специална легална дефиниция „междинен
хранителен продукт“; такава обща дефиниция в регламента няма.
Правният въпрос е дали движението и използването на конкретния полуфабрикат между одобрени
предприятия може да бъде управлявано чрез приложимите правила за хигиена, проследимост,
идентификация, транспорт, приемане и собствен контрол.
Ако администрацията счита, че това е недостатъчно, следва да посочи конкретния риск и
доказателствата, които налагат обща забрана.
V. РИСК-БАЗИРАНИЯТ ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ Е ПРЯКО РЕЛЕВАНТЕН
Член 9 от Регламент (ЕС) 2017/625 изисква официалните контроли да се извършват регулярно, на
основата на риска и с подходяща честота, като се отчитат рисковете, свързани с продуктите,
дейностите, местоположението, използваните процеси, възможността потребителите да бъдат
заблудени, историята на съответствие и надеждността на собствените контроли на оператора.
Същият член изисква официалните контроли да се извършват по един и същ начин, с отчитане на
конкретната ситуация, независимо дали стоките произхождат от държавата членка, в която се
извършва контролът, или от друга държава членка.
Това е съществено при преценката на всяко национално технологично ограничение.
VI. НАИМЕНОВАНИЕ НА ХРАНАТА И ИНФОРМИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ —
ЧЛ. 17 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011
Член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 предвижда по принцип в държавата на
предлагане да бъде разрешено използването на наименованието, под което продуктът е законно
произведен и предлаган в държавата членка на производство. Когато това не е достатъчно, за да
разбере потребителят истинската природа на храната, наименованието може да бъде допълнено с
описателна информация.
БАМ отчита и изключението по чл. 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1169/2011: в изключителни
случаи наименованието може да не бъде допуснато, ако храната е толкова различна по състав или
производство, че допълнителната описателна информация не е достатъчна за правилно
информиране на потребителя.
Именно затова, ако Министерството счита, че кашкавал, произведен чрез разделена организация на
процеса или с използване на сиренина/калиата, попада в това изключение, следва да изложи
конкретни доказателства защо различието е толкова съществено, че ясното етикетиране и
описателната информация не биха били достатъчни.
VII. НАЦИОНАЛНИ МЕРКИ ЗА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ХРАНИТЕ — ЧЛ. 38 И 39 ОТ
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1169/2011
Член 38 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 ограничава приемането на национални мерки в
хармонизирани области и изисква националните мерки да не създават пречки пред свободното
движение на стоки или дискриминация спрямо храни от други държави членки.
Член 39 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 допуска допълнителни задължителни данни за определени
категории храни при конкретни основания, сред които защита на общественото здраве, защита на
потребителите, предотвратяване на измами и нелоялна конкуренция.
Тези разпоредби потвърждават, че информационните мерки са отделен, законово признат
регулаторен инструмент. Поради принципа на пропорционалност те следва да бъдат разгледани
сред възможните по-малко ограничителни алтернативи, когато заявената цел е правилното
информиране на потребителя.
VIII. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ И ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ
Доколкото конкретният аспект на продукта или производствения процес не е предмет на пълна
хармонизация на равнище ЕС, членове 34–36 ДФЕС и Регламент (ЕС) 2019/515 са релевантни,
когато национално техническо правило засяга стоки, законно предлагани в друга държава членка.
Регламент (ЕС) 2019/515 изрично включва в понятието за национални технически правила
изисквания към наименованието и, за храните, към производствените методи и процеси, когато те
влияят върху характеристиките на продукта.
Принципът на взаимно признаване не е абсолютен. Държавата може да защитава легитимен
обществен интерес, но ограничението трябва да бъде надлежно обосновано и пропорционално, а
компетентният орган следва да избере възможно най-малко ограничителната мярка.
Поради това БАМ поставя конкретния въпрос: ако български производител не може да използва
наименованието „кашкавал“ за продукт, произведен чрез определен законен технологичен модел,
как ще бъде третиран сравним продукт, законно произведен и предлаган в друга държава членка?
IX. НОТИФИКАЦИЯ ПО ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/1535
Директива (ЕС) 2015/1535 определя като „техническа спецификация“ не само изискванията към
характеристиките и наименованието на продукта, но и производствените методи и процеси при
продукти, предназначени за консумация от хора, когато те имат отражение върху характеристиките.
Действащата българска Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти съдържа
изрично отбелязване, че е нотифицирана по реда на Директива (ЕС) 2015/1535. Това допълнително
налага още на етап проект да бъде изяснено дали планираните изменения представляват технически
правила, подлежащи на ново уведомяване.
Процедурата по уведомяване не е само формалност. Съгласно практиката на Съда на ЕС по дела C-
194/94 CIA Security и C-443/98 Unilever Italia неспазването на приложимо задължение за
уведомяване или на изискуемия период на изчакване може, при условията, установени от правото
на ЕС, да доведе до неприложимост на съответното техническо правило спрямо частноправни
субекти.
БАМ поради това не твърди предварително, че нотификацията със сигурност е задължителна за
всяка възможна редакция, а настоява Министерството да извърши и публикува правната преценка
по този въпрос преди приемането на окончателния текст.
X. ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА 42% СУХО ВЕЩЕСТВО
Действащата наредба предвижда за „бяло саламурено сирене“ съдържание на сухо вещество не по-
малко от 40%. Публично обявеното предложение е стойността за „сирене“ да бъде не по-малко от
42% с цел подобряване на характеристиките и качеството.
БАМ не поставя на една плоскост продуктов критерий като сухото вещество и забрана на определен
производствен модел. За стойността 42% обаче следва да бъдат представени:
1. технологична и научна обосновка;
2. анализ на проблема, който се решава;
3. отражение върху рандемана и себестойността;
4. въздействие върху различните видове сирена;
5. ефект върху микро-, малките и средните предприятия;
6. ефект върху потребителските цени;
7. оценка на алтернативни стойности или информационни мерки.
Това е необходимо, за да може да се провери дали конкретната стойност е свързана с измерима цел
за качество и защита на потребителя, а не представлява произволно избран праг.
БАМ счита, че следва да бъде предоставена и сравнителната технологична база, въз основа на която
е избрана стойността 42%, включително използваните стандарти, научни публикации, резултати от
официален контрол или други проверими източници, както и причините да бъдат отхвърлени други
възможни прагове.
XI. ОТПАДАНЕ НА КАТЕГОРИЯТА „САЛАМУРЕНО СИРЕНЕ С ПОВИШЕНО
ВОДНО СЪДЪРЖАНИЕ“
Действащата наредба допуска отделно и изрично наименование „саламурено сирене с повишено
водно съдържание“ при определени характеристики, включително максимално водно съдържание
65%. Тази категория позволява продуктът да бъде отделен от „бяло саламурено сирене“ и да бъде
предлаган с различимо наименование.
Отпадането на категорията само по себе си не доказва, че потребителят ще бъде по-добре
информиран. Необходимо е да бъде обяснено какъв конкретен установен проблем с
потребителското разбиране или пазарната практика не може да бъде решен чрез:
• по-ясно наименование;
• визуално разграничаване;
• допълнителна информация;
• засилен контрол на заблуждаващите практики.
Следва да се оцени и дали премахването на отделно и ясно наименование няма да намали
прозрачността, като наложи съществуващи продукти да бъдат предлагани под нови описателни
наименования, които са по-малко познати и по-трудно сравними за потребителя.
XII. НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ДОКАЖЕ КОНКРЕТНИЯТ ПРОБЛЕМ, КОЙТО
МЯРКАТА РЕШАВА
Официално заявената цел на предложението за „кашкавал“ е да се избегне предлагането и
етикетирането на продукти, които наподобяват характеристиките на традиционния български
кашкавал.
За да бъде оценена необходимостта от общо технологично ограничение, БАМ счита за необходимо
да бъдат представени наличните данни от официалния контрол. По-конкретно следва да се посочат:
1. броят и характерът на установените нарушения;
2. видът на заблуждаващите практики;
3. лабораторните или документалните констатации;
4. засегнатите продуктови категории;
5. данни, показващи причинна връзка именно между използването на междинен млечен продукт и
установеното нарушение.
Ако проблемът е неправилен състав, подвеждащо етикетиране, заместване на млечни съставки или
измама, правната мярка следва да е насочена към съответното нарушение. Технологичната
организация не следва да се използва като заместител на доказването на конкретно несъответствие.
Отделно от това, понятията „непрекъснат процес“, „междинен продукт“ и „други полуфабрикати“
следва да бъдат определени с достатъчна правна точност. От публичното съобщение не е ясно дали
„непрекъснат“ означава производство без прекъсване във времето, в един и същ одобрен обект, без
транспорт, без охлаждане или складиране, или друга конкретна организация.
Неясна забрана би създала риск операторите да не могат предварително да установят кои действия
са допустими, а контролните органи да прилагат различни тълкувания.
Ако в подготовката на предложенията е изготвено становище или оценка на Центъра за оценка на
риска по хранителната верига относно специфичен риск при използване на сиренина/калиата или
при разделено производство, БАМ настоява тази оценка да бъде предоставена и включена в
материалите по проекта. Ако такава оценка не е изготвена, това обстоятелство следва да бъде ясно
посочено.
XIII. ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО И ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА
НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ
При изработването на нормативни актове Законът за нормативните актове изисква обоснованост,
стабилност, откритост и съгласуваност. Мотивите или докладът към проекта следва да позволяват
да се проследят:
• причините за промяната;
• целите;
• очакваните резултати;
• необходимите ресурси;
• съответствието с правото на Европейския съюз.
Приложимите правила предвиждат и предварителна оценка на въздействието. За предложенията с
пряко отражение върху производствени линии, договори, логистика, специализирани мощности и
опаковки тази оценка следва да разгледа поне въздействието върху:
1. микро-, малките и средните предприятия;
2. конкуренцията;
3. вече изградените технологични мощности;
4. неамортизираните инвестиции;
5. транспорта между одобрени обекти;
6. действащите договори между предприятията;
7. необходимостта от нов производствен или зрелостен капацитет;
8. административната тежест;
9. потребителските цени;
10. търговията в рамките на Европейския съюз.
XIV. КОНКУРЕНЦИЯ И ИКОНОМИЧЕСКИ КОНТЕКСТ
Българските предприятия работят на единен европейски пазар. Национално правило, което
увеличава разходите само на местните производители или изисква преструктуриране на законно
изградени производствени модели, може да има различно въздействие върху малки, средни и
големи предприятия и върху вертикално интегрирани и специализирани производители.
БАМ не твърди, че сам по себе си икономическият натиск от внос доказва нарушение на правото на
ЕС. Тези данни обаче са релевантни за оценката на въздействието, пропорционалността,
конкурентната среда и необходимостта от преходен период.
По официални данни на МЗХ и НСИ за януари–май 2026 г. вносът на сирена и извара в България е
21 623 тона спрямо 16 534 тона за същия период на 2025 г., което представлява увеличение с около
30,8%.
За същия период износът на сирена и извара нараства от 5 678 тона на 6 041 тона, или с около 6,4%,
а износът към ЕС-27 намалява с 12,5%.
В този пазарен контекст всяко ново национално производствено изискване следва да бъде оценено
и за риска да увеличи асиметрично разходите на българските предприятия и да отслаби
конкурентоспособността им без доказан съразмерен обществен ефект.
XV. ПО-МАЛКО ОГРАНИЧИТЕЛНИ АЛТЕРНАТИВИ
Преди въвеждане на обща технологична забрана следва да бъдат сравнени поне следните
възможности:
1. критерии за състав и физикохимични характеристики на крайния продукт;
2. ясно и незаблуждаващо наименование;
3. допълнителна описателна информация при необходимост;
4. проследимост на суровини и полуфабрикати;
5. изисквания за приемане и транспорт между одобрени обекти;
6. валидирани HACCP мерки;
7. засилен риск-базиран контрол;
8. целеви лабораторни проверки;
9. проверки за автентичност и измами;
10. доброволни или защитени схеми за продукти с конкретна традиционна спецификация.
Ако Министерството отхвърля някоя от тези алтернативи като недостатъчна, в мотивите следва да
бъде посочено защо.
XVI. ТРАДИЦИОННИ ПРОДУКТИ И СХЕМИ ЗА КАЧЕСТВО
БАМ подкрепя защитата на традиционните български млечни продукти.
Правото на ЕС разполага със специални механизми за защита на наименования, произход и
спецификации, включително по Регламент (ЕС) 2024/1143 относно географските означения и
храните с традиционно специфичен характер.
Тези механизми показват, че когато целта е защита на конкретна традиционна спецификация,
съществуват специализирани правни инструменти. Това не изключва национални правила, но
налага ясно разграничение между защита на конкретна традиционна спецификация и общо
ограничаване на технологичните решения за цяла продуктова категория.
XVII. ПРАВНА СИГУРНОСТ, ПРЕХОДЕН ПЕРИОД И УЧАСТИЕ НА БРАНША
При съществена промяна на изискванията предприятията трябва да разполагат с разумен преходен
период за адаптиране на технологична документация, договори, производствени процеси, етикети
и опаковки. Преходният срок следва да бъде определен след оценка на реалните инвестиционни и
оперативни последици.
БАМ настоява всички браншови организации, имащи отношение към млечния сектор и
засегнати от предлаганите изменения, да получават проектотекстовете предварително и в
срок, позволяващ реален технологичен, правен и икономически анализ. Обществената
консултация по реда на Закона за нормативните актове не следва да бъде заменяна от
неформално обсъждане в ограничен кръг.
Изискването за правна сигурност предполага нормативните понятия да бъдат достатъчно ясни и
предвидими, така че добросъвестният оператор да може предварително да установи правните
последици от своето поведение. Това е особено важно, когато несъответствието с определение за
продукт може да доведе до забрана за използване на наименование, административни мерки или
санкции.
XVIII. КОНКРЕТНИ ИСКАНИЯ НА БАМ
БАМ настоява:
1. Да бъде предоставен на БАМ пълният актуален проект на нормативните изменения, включително
точната редакция на определенията и преходните разпоредби.
2. Да бъде изяснено дали изразът „сурово мляко“ в публично обявеното предложение за
„кашкавал“ се използва в юридическия смисъл на правото на ЕС; ако не — терминът да
бъде коригиран така, че да не допуска двусмислие.
3. Да бъде представена научната, технологичната и икономическата обосновка за прага от 42% сухо
вещество и анализ на алтернативите.
4. Да бъдат представени официалните данни, на които се основава твърдението за
необходимост от забрана или ограничаване на използването на сиренина, калиата или
други полуфабрикати при производството на кашкавал.
5. Да бъде посочена причинната връзка между използването на междинен млечен продукт и
конкретно установени рискове за безопасността, качеството или заблуждаването на
потребителя.
6. Да бъде мотивирано отпадането на категорията „саламурено сирене с повишено водно
съдържание“ и защо заявената цел не може да бъде постигната чрез по-ясно наименование,
етикетиране и контрол.
7. Да бъде извършена и публикувана оценка на въздействието, включително върху МСП,
конкуренцията, инвестициите, административната тежест, потребителските цени и
вътрешносъюзната търговия.
8. Да бъде представен анализ на съответствието с чл. 17, 38 и 39 от Регламент (ЕС) №
1169/2011, чл. 34–36 ДФЕС и, доколкото съответният аспект не е предмет на хармонизация
на равнище ЕС, Регламент (ЕС) 2019/515.
9. Да бъде посочено как ще се прилага бъдещото правило към сравними продукти, законно
произведени и предлагани в други държави членки, така че да не се допусне дискриминационно
или несъразмерно третиране.
10. Да бъде извършена и публично обоснована преценка дали проектът подлежи на
нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 и да бъде спазена приложимата процедура
преди приемането му.
11. Да бъдат анализирани по-малко ограничителните алтернативи и в мотивите изрично да бъде
посочено защо евентуално се приемат за недостатъчни.
12. Да бъде предвиден адекватен преходен период, съобразен с технологичните, договорните,
инвестиционните и опаковъчните цикли на предприятията.
13. Във връзка с писмо на БАМ № 77/14.07.2026 г. и отговор на МЗХ № 15-357/23.07.2026 г., БАМ
да бъде пълноправно и равнопоставено включена във всички следващи заседания и да получава
проектотекстовете в срок, позволяващ реален технологичен, правен и икономически анализ.
14. Да бъдат дадени нормативни определения или достатъчно точни критерии за понятията
„непрекъснат процес“, „междинен продукт“ и „други полуфабрикати“, така че да не се допуска
различно административно тълкуване и непредвидимо прилагане.
15. Да бъде предоставено становището или оценката на Центъра за оценка на риска по хранителната
верига относно наличието на специфичен риск при използване на сиренина/калиата и при
разделено производство, ако такава оценка е изготвена; ако не е изготвена — това да бъде
изрично посочено.
16. За прага от 42% сухо вещество да бъде предоставена сравнителната технологична база,
включително използваните стандарти, научни публикации, данни от официален контрол и
мотивите за избора на 42% спрямо други възможни стойности.
17. Окончателният проект, мотивите, оценката на въздействието и анализът за съответствие с
правото на ЕС да бъдат публикувани за открита обществена консултация при спазване на
приложимите изисквания на Закона за нормативните актове.
18. Да бъде изрично посочено как предложенията се съотнасят към действащата клауза за взаимно
признаване в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и към продукти,
законно предлагани на пазара в друга държава членка, държава от ЕИП или Република Турция.
19. Настоящото становище да бъде приобщено към преписката и да бъде отразено в мотивите или
доклада към проекта кои предложения на БАМ са приети и кои са отхвърлени, с изложени
съображения.
XIX. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
БАМ подкрепя високи и проверими изисквания към безопасността и качеството на млечните
продукти, строг контрол срещу измами и ясна информация за потребителя.
Качеството следва да се доказва чрез измерими характеристики на продукта; безопасността
— чрез управление и контрол на риска; произходът и движението — чрез проследимост;
информираният избор — чрез ясно и незаблуждаващо етикетиране; а всяко ограничение на
производствен модел — чрез конкретна необходимост и пропорционална правна мярка.
Публично обявените цели на Министерството са легитимни. Спорният въпрос е дали точно
предложените средства са необходими и съразмерни. Това може да бъде установено само след
предоставяне на точния проект, доказателствата за установения проблем, оценката на
въздействието, анализа на алтернативите и проверката за съответствие с правото на Европейския
съюз.
До извършването на тези стъпки БАМ счита, че не следва да се приема окончателно ограничение,
което може да засегне законно изградени производствени модели, направени инвестиции,
конкуренцията и достъпа до пазара.
БАМ остава на разположение за експертен диалог и за участие в изработването на правила, които
едновременно защитават потребителя, традиционните български продукти и
конкурентоспособността на българската млечна индустрия.
С уважение,
Димитър Вангелов Христов
Председател на Управителния съвет
Българска асоциация на млекопреработвателите
гр. Сливен,

ДО
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПУЛЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА, ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНДУСТРИЯТА
Чрез: Портал за обществени консултации (strategy.bg) — консултация № 12633
КОПИЕ ДО:
Кабинета на Министър-председателя
Министъра на земеделието и храните
Комисията за защита на потребителите
Комисията за защита на конкуренцията
С Т А Н О В И Щ Е
на Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ), ЕИК 206442155
по пакета мерки за контрол на цените на храните
ОТНОСНО: (1) проект на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата за доставки (обществена консултация № 12633, срок 18.09.2026 г.); и (2) проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки по чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите (обществена консултация № 12597). Настоящото обединено становище се подава в срока на консултация № 12633.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ) обединява 55 млекопреработвателни предприятия, които преработват значителна част от произведеното и изкупено в страната сурово мляко. Млечните продукти попадат в обхвата и на двете мерки, поради което членовете ни са пряко засегнати. На основание чл. 26, ал. 2–5 от Закона за нормативните актове представяме настоящото становище.
Двата проекта — регистърът за проследимост и Методиката за справедлива стойност — са двете части на един и същ режим за контрол на цените по измененията в ЗЗК и ЗЗП. Затова ги разглеждаме заедно. БАМ изразява категорично несъгласие с този режим в предложения вид — той налага непропорционална и практически непоправима административна тежест, дублира вече налична в държавата информация и създава риск от повишаване на цените, обратен на целения ефект. Заявените цели са постижими чрез съществуващите инструменти на държавата (НАП/СУПТО, БАБХ, КЗК), без нови паралелни масиви и тежести.
ЧАСТ А — По проекта на Наредба за електронния централен регистър (№ 12633)
По отношение на регистъра БАМ настоява проектът на наредба да не бъде приет. Основанията са следните.
Непропорционална и непоправима административна тежест и обем на данни.
Стр. 1 от 6
Млекопреработването е ежедневно производство на нетрайни хранителни стоки с широк асортимент и висока честота на експедиции. Изискването за вписване в срок до 72 часа (а при по-ранна експедиция — в часа на напускане) на ценови и разходни данни, отстъпки, марж и придружаващи документи, за всяка партида и всяка доставка, поражда обем на отчетност без аналог в действащото законодателство.
Само за едно средно предприятие с около 200 артикула и десетки експедиции дневно това означава десетки записа на ден, а на годишна база — над сто хиляди отделни записа, всеки с множество ценови и разходни компоненти и прикачени документи. Умножено по 55-те предприятия в бранша (в преобладаваща част МСП), тежестта е непосилна и необратима — изисква постоянен административен ресурс, с какъвто малките и средни млекопреработватели не разполагат, и не може да бъде „поправена“ с частични редакции на текста.
Целите са постижими с вече съществуващи инструменти.
Държавата вече разполага с необходимата информация: чрез НАП и СУПТО (Наредба Н-18) — за цени, количества и документи; чрез БАБХ — за проследимост на партидите по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002; чрез КЗК — за секторни анализи. Създаването на четвърти, дублиращ регистър противоречи на принципа на съразмерност (чл. 6 АПК), на принципа „само веднъж“ (Регламент (ЕС) 2018/1724) и на чл. 2 от Закона за електронното управление.
При условията на евентуалност — единствено ако въпреки изложеното регистърът все пак бъде създаден — настояваме за посочените по-долу минимални изменения, като подчертаваме, че те не преодоляват принципното ни възражение срещу самото създаване на регистъра:

1. Задължение за разкриване на себестойност, отстъпки и марж — засягане на търговската тайна
   Приложения № 2 и № 3 изискват вписване на единичната доставна цена без ДДС след приспадане на всички разходи, търговските отстъпки и бонуси, размера на печалбата и надценката. Тази информация съставлява търговска тайна по смисъла на Закона за защита на търговската тайна (транспониращ Директива (ЕС) 2016/943). Централизираното ѝ събиране създава риск от изтичане и от нарушаване на конкуренцията, вкл. между самите задължени лица.
   Предложение за редакция: да отпадне вписването на компоненти на себестойността и на индивидуалния марж; регистърът да събира само реално прилаганите цени и количества. При запазване на изискването — да се предвидят изрични законови гаранции за режим на търговска тайна, ограничен кръг лица с достъп и забрана за препубликуване.
2. Прекомерна административна тежест и дублиране на вече подавани данни — нарушаване на принципа „само веднъж“
   Основна част от изискваната информация (фактури, количества, доставни и продажни цени) вече се подава на държавата — към НАП по данъчното законодателство и чрез СУПТО по Наредба Н-18, а данните за партиди и проследимост — към БАБХ съгласно чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Създаването на паралелен канал за същите данни представлява необосновано двойно отчитане и възлага непропорционална тежест върху бизнеса в противоречие с принципа на съразмерност (чл. 6 АПК).
   Изискването противоречи и на принципа „само веднъж“ (once-only) по Регламент (ЕС) 2018/1724, както и на чл. 2 от Закона за електронното управление, който забранява на административните органи да изискват от лицата данни, налични при друг орган. Проектът (чл. 10) предвижда обмен с администрации, но необяснимо изключва именно НАП.
   Стр. 2 от 6
   Предложение за редакция: чл. 10 да установи задължителен автоматизиран служебен обмен с НАП, БАБХ и Агенция „Митници“; регистърът да се захранва служебно от съществуващите информационни масиви (принцип „само веднъж“).
3. Правна несигурност поради субективни понятия и липса на нормативна методика за „разходи“, „печалба“ и „надценка“
   Проектът борави с понятия „разходи“, „печалба“, „надценка“, а свързаният режим по ЗЗК — с „необосновано висока цена“ и „разумна норма на печалба“ — без обективни, измерими критерии и единна методика. Разпределението на разходите по конкретен артикул/партида е счетоводно многовариантно; един и същ факт води до различни, но защитими стойности.
   Тази неопределеност нарушава принципите на правна сигурност и предвидимост (чл. 4 и чл. 12 АПК) и е несъвместима с административнонаказателна отговорност. По чл. 6 ЗАНН съставът на нарушението трябва да е предварително и ясно установен; санкция по чл. 100а ЗЗК спрямо неопределен стандарт е обективно неприложима по правнозащитим начин.
   Предложение за редакция: преди влизане в сила на задължението да се утвърди ясна, обективна и единна методика за определяне на разходите, печалбата и надценката; до утвърждаването ѝ да не се налагат санкции по чл. 100а ЗЗК за тези показатели.
4. Неизпълним 72-часов срок и изискването „часа на напускане“ за нетрайни млечни продукти
   Чл. 13, ал. 1 изисква вписване до 72 часа от пускането в стокооборот, а при по-ранна експедиция — не по-късно от часа на напускане на обекта. Млекопреработването е ежедневно производство с десетки дневни експедиции (вкл. по EDI); вписване „в часа на напускане“ е оперативно неизпълнимо.
   Предложение за редакция: да се допусне агрегирано (дневно/периодично) подаване по контрагент и артикул; срок не по-кратък от 5 работни дни; за оператори с EDI/СУПТО да се признава автоматизирано подаване от системата им.
5. Специфика на суровината — себестойността на млечна партида се формира след месечно разплащане
   Изкупната цена на суровото мляко се договаря и разплаща на месечна база (количество, масленост, качество). Точната суровинна себестойност на готовата партида се финализира седмици по-късно, поради което изискване за себестойност „в реално време“ е несъвместимо с технологията и разплащателния модел в сектора.
   Предложение за редакция: за суровини с последващо (месечно) ценообразуване да се допуска подаване на прогнозна стойност с последващо коригиране, без това да е „невярна информация“ по чл. 100а ЗЗК.
6. Неясен продуктов обхват на Приложение № 1
   Приложение № 1 изброява групи (мляко, млечни продукти и др.) без прецизно посочване по Комбинираната номенклатура (КН), което създава несигурност кои точно продукти (вкл. полуфабрикати и странични продукти като суроватка) подлежат на вписване.
   Предложение за редакция: Приложение № 1 да съдържа изчерпателен списък с кодове по КН; страничните продукти и вътрешнозаводските полуфабрикати изрично да се изключат.
7. Липса на техническа спецификация, машинен интерфейс и преходен период
   Проектът не урежда форматите, начина на подаване и наличието на програмен интерфейс (API/EDI) за интеграция със счетоводните и ERP системите. Без това задължението се изпълнява ръчно — източник на грешки и разходи при заплаха от санкции.
   Стр. 3 от 6
   Предложение за редакция: публичен, безвъзмезден машинен интерфейс (API/EDI) и стандартизирани формати; влизане в сила след технологична готовност и преходен (гратисен) период от не по-малко от 6 месеца.
8. Защита на данните, срок на съхранение и киберсигурност
   Централизирането на чувствителни търговски и лични данни (вкл. на земеделски производители — физически лица) поражда високи рискове. Чл. 17 урежда съхранение без ясни срокове и гаранции по Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД).
   Предложение за редакция: максимален срок на съхранение, пропорционален на целите; изрично уредени администратор/обработващ, регистър на достъпа, мерки за киберсигурност и права на субектите по ОРЗД.
9. Презумпция за виновност и прехвърляне на доказателствената тежест — автоматизиран ИИ-анализ (чл. 16)
   Чл. 16 предвижда автоматизирано (вкл. ИИ) идентифициране на „индикатори“ и сигнали до органите. В съчетание с режима по ЗЗК това прехвърля върху задълженото лице тежестта да доказва „обосноваността“ на цените си — в противоречие с презумпцията за невиновност по чл. 31, ал. 3 от Конституцията и чл. 6, § 2 ЕКПЧ, приложими и в административнонаказателния процес.
   Автоматизиран извод без човешка преценка, мотиви и възможност за възражение нарушава правото на добра администрация (чл. 59 АПК), а за данни на физически лица — и чл. 22 от Регламент (ЕС) 2016/679.
   Предложение за редакция: автоматизираните сигнали да са само вътрешен индикатор за проверка, а не основание за санкция; доказателствената тежест да остава върху контролния орган; на оператора да се осигурят уведомяване, мотиви и срок за възражение.
10. Пропорционалност и облекчения за малки и средни предприятия
    Голяма част от млекопреработвателите са МСП, за които тежестта е относително по-голяма; за производителите облекчения не са диференцирани.
    Предложение за редакция: диференцирани изисквания и облекчен режим (обем и честота на подаване) за МСП съобразно принципа на пропорционалност и теста „мисли първо за малките“.
    ЧАСТ Б — По проекта на Методика за справедлива стойност (№ 12597)
    Присъединяваме се към становището на националните браншови организации — членове на Националния съвет по храните — от 02.09.2026 г. и го подкрепяме изцяло. БАМ изразява категорично несъгласие с приемането на Методиката в предложения вид и настоява тя да не бъде приемана. Допълваме общата позиция със следните специфики на млечния сектор.
11. Агрегирани борсови данни за категории вместо реални цени на конкретни продукти
    Методиката определя справедлива стойност на конкретни продукти, но ползва агрегирани данни на ДКСБТ по широки категории. Категорията „мляко и млечни продукти“ обхваща разнородни стоки — прясно мляко (1,5–3,6 %, безлактозно, козе), кисело мляко (краве 2,2/3,6/4 %, овче, БДС, безлактозно) и краве сирене (саламурено, кашкавал, извара). Една осреднена стойност не отразява реалната стойност на отделния продукт и въвежда потребителя в заблуждение.
    Предложение: справедлива стойност за ограничен брой най-потребявани, ясно дефинирани продукти, на база анонимизирани реални доставни цени с пълни гаранции за търговската тайна (модел OFPM), или чрез наличните данни на НАП.
    Стр. 4 от 6
12. „Котвен продукт“ и „принцип на първа ценова линия“ — притискане на качественото българско мляко
    Приемането на най-ниския ценови сегмент (приоритетно частни марки на веригите) за база изкуствено потиска стойността и стимулира „надпревара към дъното“ по качество. Това удря най-силно качествените български млечни продукти и производителите с договори с местни фермери, обезсърчавайки инвестициите в качество, стандарти (БДС) и произход.
    Предложение: „котвеният продукт“ да се дефинира като представителен (най-голям дял в обема), а не най-евтин; „принципът на първа ценова линия“ да се замени с „принцип на най-потребяван продукт“ (напр. „краве кисело мляко Х % масленост“).
13. Излизане извън законовата делегация и скрито ценово регулиране
    Справедливата стойност по чл. 68п, ал. 5 ЗЗП има изрично „индикативен характер“. Дописването на функции в чл. 1, ал. 2–4, и особено 10 % диапазон, над който „се предвижда наблюдение“, установява скрити максимални цени и намеса в ценообразуването — извън делегацията (чл. 12 ЗНА). „Коригиращият фактор“ (чл. 7, ал. 3) конструира имплицитна цена франко завод, което също излиза извън предмета.
    Предложение: да отпаднат чл. 1, ал. 2–4 и „коригиращият фактор“; Методиката да остане в рамките на индикативния характер на показателя.
14. „Справедлив брутен марж“ и целеви EBIT — дружествен показател, пренесен върху отделен продукт
    Целевият EBIT, изведен от консолидирани данни на европейски вериги, е показател на равнище предприятие и не може механично да се пренася върху отделен артикул. При млечните продукти суровината формира преобладаващ дял от себестойността, а маржовете са ниски; осредненият целеви марж изкривява резултата. Освен това марж върху оборота е приложен като надценка върху доставната цена — невзаимозаменяеми величини.
    Предложение: маржовете да се основават на реални данни за българския пазар по продуктови групи; източниците на заложените стойности да се посочат проверимо (година, таблица, страница).
15. Суровинната себестойност на млечните продукти се формира след месечно разплащане
    Изкупната цена на суровото мляко се договаря и разплаща на месечна база; точната суровинна себестойност се финализира седмици след производството, поради което „справедлива стойност“ в реално време е несъвместима с модела в сектора.
    Предложение: Методиката да отчита последващото (месечно) ценообразуване на млечната суровина и да не третира последващите корекции като отклонение.
16. Европейски ценови критерий (Компонент Б) — непредвидим избор на държави
    Референтната група държави се определя без ясен принцип; различните конфигурации дават резултати с разлика над 10 %. Чл. 68п, ал. 6 ЗЗП изисква държави — членки на ЕС, което свежда съседните до Румъния и Гърция. От избора на държави зависи 50 % от резултата.
    Предложение: държавите да се определят по конкретен продукт и по сходство на производството/пазарната структура, по ясни и проверими критерии; ДДС да се приспада в номинална стойност.
17. Правна несигурност от частни платени източници и равно тегло 50/50
    Ключови параметри идат от частни, платени и непроверими източници (McKinsey/EuroCommerce за EBIT; NielsenIQ за цени на дребно), до които засегнатите лица Стр. 5 от 6
    нямат достъп — показателят е неоспорим, но правно уязвим. Равното тегло 50 % на двата компонента (чл. 6) е без икономическа обосновка.
    Предложение: публични, проверими входни данни; икономически мотивирано съотношение между компонентите.
18. Риск от улесняване на съгласувани практики и вдигане на цените
    Ежедневното публикуване на цени на ниво артикул в единен формат за всички вериги, съчетано с медианна цена по категории, създава симетрична прозрачност между конкуренти, която улеснява мълчаливо съгласуване. Когато „справедливата стойност“ е по-висока от реалните цени, тя действа като „фокусна точка“ и води до повишаване на цените — обратно на целения ефект.
    Предложение: да отпадне публикуването, насочено към конкурентите; прозрачността да е ориентирана единствено към потребителя.
    ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ — по пакета мерки
    Българската асоциация на млекопреработвателите настоява проектът на Наредба за регистъра да не бъде приет и проектът на Методика да не бъде приеман в предложения вид. Двете мерки заедно създават непропорционална и непоправима тежест, дублират налична информация и рискуват да повишат цените вместо да ги ограничат. Заявените цели са постижими чрез вече съществуващите ресурси на държавата (НАП, СУПТО, БАБХ, КЗК), без нови паралелни масиви. Изразяваме готовност да предоставим експертиза и данни и да участваме в консултациите по политиките в областта на храните.
    С уважение,

---

Димитър Христов
Председател на Управителния съвет
Българска асоциация на млекопреработвателите (БАМ)
ЕИК 206442155
гр. Сливен, ул. „Изгрев“ № 46 · тел. 0888 864 444 · e-mail: [email protected]
14.09.2026 г.
Стр. 6 от 6

Председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите Явор Гечев обяви, че се подготвя инициатива, според която продукт с 60% вода не трябва да се нарича „сирене“. Репликата звучи подходящо за телевизионно заглавие, но е опасно опростяване на сложен технологичен и нормативен въпрос.

Особено тревожно е, че подобно твърдение идва не от случаен коментатор, а от председателя на комисията, която пряко участва във формирането на политиките в земеделието и хранителния сектор. От човек на тази позиция се очакват прецизни и научно обосновани предложения, а не лозунги, които автоматично приравняват високото водно съдържание с ниско качество.

Водата не определя дали сиренето е истинско

Сиренето не се определя единствено от процента вода. Значение имат използваното мляко, начинът на коагулация, отделянето на суроватката, съдържанието на сухо вещество и мазнини, периодът на зреене и вложените съставки.

Да се извади само един показател и той да бъде превърнат в универсална граница между „истинско“ и „фалшиво“ сирене е професионално несъстоятелно. Различните категории сирена естествено имат различно водно съдържание. Пресните, меките и саламурените сирена не могат механично да бъдат сравнявани с твърдите и дълго зреещите разновидности.

Българската нормативна уредба определя сиренето като млечен продукт, получен чрез коагулация на млякото и частично отделяне на суроватката. Тя вече предвижда и отделно наименование „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Следователно проблемът не е дали думата „сирене“ да бъде забранена, а дали потребителят получава ясна и неподвеждаща информация за конкретния продукт. Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти

Удар срещу нискомаслените сирена

При голяма част от нискомаслените и обезмаслените сирена намаленото количество мазнини естествено води до по-висок относителен дял на водата. Това не ги превръща нито в имитиращи, нито в некачествени продукти.

Едно нискомаслено, прясно или меко сирене може да бъде произведено изцяло от мляко, по правилна технология и при спазване на всички изисквания за качество и безопасност. В същото време по-ниското водно съдържание не гарантира автоматично качествена суровина, правилно зреене или добри хранителни характеристики.

Затова произволно избрана граница от 60% може да постави под общ знаменател имитиращите продукти и напълно автентичните сирена. Подобна мярка няма да защити потребителя, а може да го заблуди, че всяко по-сухо сирене непременно е качествено, а всяко по-влажно — фалшиво.

Законодателство не се пише с телевизионни реплики

Като председател на земеделската комисия Явор Гечев има реалната възможност да превърне тази теза в законодателна промяна. Именно затова думите му трябва да бъдат подложени на по-висок стандарт на професионална и политическа отговорност.

Преди да се обявяват забрани, трябва да има оценка на въздействието, лабораторни данни и обсъждане с технолози, специалисти по хранене, производители и контролни органи. В противен случай законът рискува да бъде написан върху основата на ефектна фраза, а последствията да бъдат платени от коректните производители и потребителите.

Европейските правила също запазват наименованието „сирене“ за продукти, произведени от мляко, без да въвеждат една универсална граница за водното съдържание на всички разновидности. Регламент (ЕС) № 1308/2013

Нужни са контрол и прозрачност, а не лозунги

Ако целта действително е защита на потребителите, решението е ясно: върху етикета трябва видимо да бъдат посочвани точната категория на сиренето, съдържанието на сухо вещество и мазнини, срокът на зреене и наличието на немлечни съставки.

Борбата с имитиращите продукти изисква лабораторен контрол, проследимост на суровините, ясни стандарти и реални санкции за подвеждащите производители. Обявяването на водата за главен виновник е удобен политически лозунг, който измества вниманието от действителните проблеми.

Продуктът не става фалшив само защото съдържа 60% вода — така, както не става качествен единствено защото съдържа по-малко. Законодателството трябва да се основава на наука, технология и защита на информирания избор, а не на звучни реплики за пред камерите.

Във връзка със Заповед № РД11-1497/08.06.2026 г. на БАБХ браншът обърна внимание на затрудненията за производствените програми и договорните отношения.

Асоциацията подкрепя ефективния официален контрол, но настоява той да бъде ясен, предвидим и балансиран, и призова за диалог между институциите и бранша.

Източник: първоначална публикация в БТА.