ДО
Г-Н АЛЕКСАНДЪР ПУЛЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА, ИНВЕСТИЦИИТЕ И ИНДУСТРИЯТА
Чрез: Портал за обществени консултации (strategy.bg) — консултация № 12633
КОПИЕ ДО:
Кабинета на Министър-председателя
Министъра на земеделието и храните
Комисията за защита на потребителите
Комисията за защита на конкуренцията
С Т А Н О В И Щ Е
на Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ), ЕИК 206442155
по пакета мерки за контрол на цените на храните
ОТНОСНО: (1) проект на Наредба за условията и реда за водене, поддържане и ползване на електронния централен регистър за проследимост по веригата за доставки (обществена консултация № 12633, срок 18.09.2026 г.); и (2) проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Методика за определяне на справедливата стойност на стоки по чл. 68п, ал. 6 от Закона за защита на потребителите (обществена консултация № 12597). Настоящото обединено становище се подава в срока на консултация № 12633.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Българската асоциация на млекопреработвателите (БАМ) обединява 55 млекопреработвателни предприятия, които преработват значителна част от произведеното и изкупено в страната сурово мляко. Млечните продукти попадат в обхвата и на двете мерки, поради което членовете ни са пряко засегнати. На основание чл. 26, ал. 2–5 от Закона за нормативните актове представяме настоящото становище.
Двата проекта — регистърът за проследимост и Методиката за справедлива стойност — са двете части на един и същ режим за контрол на цените по измененията в ЗЗК и ЗЗП. Затова ги разглеждаме заедно. БАМ изразява категорично несъгласие с този режим в предложения вид — той налага непропорционална и практически непоправима административна тежест, дублира вече налична в държавата информация и създава риск от повишаване на цените, обратен на целения ефект. Заявените цели са постижими чрез съществуващите инструменти на държавата (НАП/СУПТО, БАБХ, КЗК), без нови паралелни масиви и тежести.
ЧАСТ А — По проекта на Наредба за електронния централен регистър (№ 12633)
По отношение на регистъра БАМ настоява проектът на наредба да не бъде приет. Основанията са следните.
Непропорционална и непоправима административна тежест и обем на данни.
Стр. 1 от 6
Млекопреработването е ежедневно производство на нетрайни хранителни стоки с широк асортимент и висока честота на експедиции. Изискването за вписване в срок до 72 часа (а при по-ранна експедиция — в часа на напускане) на ценови и разходни данни, отстъпки, марж и придружаващи документи, за всяка партида и всяка доставка, поражда обем на отчетност без аналог в действащото законодателство.
Само за едно средно предприятие с около 200 артикула и десетки експедиции дневно това означава десетки записа на ден, а на годишна база — над сто хиляди отделни записа, всеки с множество ценови и разходни компоненти и прикачени документи. Умножено по 55-те предприятия в бранша (в преобладаваща част МСП), тежестта е непосилна и необратима — изисква постоянен административен ресурс, с какъвто малките и средни млекопреработватели не разполагат, и не може да бъде „поправена“ с частични редакции на текста.
Целите са постижими с вече съществуващи инструменти.
Държавата вече разполага с необходимата информация: чрез НАП и СУПТО (Наредба Н-18) — за цени, количества и документи; чрез БАБХ — за проследимост на партидите по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002; чрез КЗК — за секторни анализи. Създаването на четвърти, дублиращ регистър противоречи на принципа на съразмерност (чл. 6 АПК), на принципа „само веднъж“ (Регламент (ЕС) 2018/1724) и на чл. 2 от Закона за електронното управление.
При условията на евентуалност — единствено ако въпреки изложеното регистърът все пак бъде създаден — настояваме за посочените по-долу минимални изменения, като подчертаваме, че те не преодоляват принципното ни възражение срещу самото създаване на регистъра:
- Задължение за разкриване на себестойност, отстъпки и марж — засягане на търговската тайна
Приложения № 2 и № 3 изискват вписване на единичната доставна цена без ДДС след приспадане на всички разходи, търговските отстъпки и бонуси, размера на печалбата и надценката. Тази информация съставлява търговска тайна по смисъла на Закона за защита на търговската тайна (транспониращ Директива (ЕС) 2016/943). Централизираното ѝ събиране създава риск от изтичане и от нарушаване на конкуренцията, вкл. между самите задължени лица.
Предложение за редакция: да отпадне вписването на компоненти на себестойността и на индивидуалния марж; регистърът да събира само реално прилаганите цени и количества. При запазване на изискването — да се предвидят изрични законови гаранции за режим на търговска тайна, ограничен кръг лица с достъп и забрана за препубликуване. - Прекомерна административна тежест и дублиране на вече подавани данни — нарушаване на принципа „само веднъж“
Основна част от изискваната информация (фактури, количества, доставни и продажни цени) вече се подава на държавата — към НАП по данъчното законодателство и чрез СУПТО по Наредба Н-18, а данните за партиди и проследимост — към БАБХ съгласно чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002. Създаването на паралелен канал за същите данни представлява необосновано двойно отчитане и възлага непропорционална тежест върху бизнеса в противоречие с принципа на съразмерност (чл. 6 АПК).
Изискването противоречи и на принципа „само веднъж“ (once-only) по Регламент (ЕС) 2018/1724, както и на чл. 2 от Закона за електронното управление, който забранява на административните органи да изискват от лицата данни, налични при друг орган. Проектът (чл. 10) предвижда обмен с администрации, но необяснимо изключва именно НАП.
Стр. 2 от 6
Предложение за редакция: чл. 10 да установи задължителен автоматизиран служебен обмен с НАП, БАБХ и Агенция „Митници“; регистърът да се захранва служебно от съществуващите информационни масиви (принцип „само веднъж“). - Правна несигурност поради субективни понятия и липса на нормативна методика за „разходи“, „печалба“ и „надценка“
Проектът борави с понятия „разходи“, „печалба“, „надценка“, а свързаният режим по ЗЗК — с „необосновано висока цена“ и „разумна норма на печалба“ — без обективни, измерими критерии и единна методика. Разпределението на разходите по конкретен артикул/партида е счетоводно многовариантно; един и същ факт води до различни, но защитими стойности.
Тази неопределеност нарушава принципите на правна сигурност и предвидимост (чл. 4 и чл. 12 АПК) и е несъвместима с административнонаказателна отговорност. По чл. 6 ЗАНН съставът на нарушението трябва да е предварително и ясно установен; санкция по чл. 100а ЗЗК спрямо неопределен стандарт е обективно неприложима по правнозащитим начин.
Предложение за редакция: преди влизане в сила на задължението да се утвърди ясна, обективна и единна методика за определяне на разходите, печалбата и надценката; до утвърждаването ѝ да не се налагат санкции по чл. 100а ЗЗК за тези показатели. - Неизпълним 72-часов срок и изискването „часа на напускане“ за нетрайни млечни продукти
Чл. 13, ал. 1 изисква вписване до 72 часа от пускането в стокооборот, а при по-ранна експедиция — не по-късно от часа на напускане на обекта. Млекопреработването е ежедневно производство с десетки дневни експедиции (вкл. по EDI); вписване „в часа на напускане“ е оперативно неизпълнимо.
Предложение за редакция: да се допусне агрегирано (дневно/периодично) подаване по контрагент и артикул; срок не по-кратък от 5 работни дни; за оператори с EDI/СУПТО да се признава автоматизирано подаване от системата им. - Специфика на суровината — себестойността на млечна партида се формира след месечно разплащане
Изкупната цена на суровото мляко се договаря и разплаща на месечна база (количество, масленост, качество). Точната суровинна себестойност на готовата партида се финализира седмици по-късно, поради което изискване за себестойност „в реално време“ е несъвместимо с технологията и разплащателния модел в сектора.
Предложение за редакция: за суровини с последващо (месечно) ценообразуване да се допуска подаване на прогнозна стойност с последващо коригиране, без това да е „невярна информация“ по чл. 100а ЗЗК. - Неясен продуктов обхват на Приложение № 1
Приложение № 1 изброява групи (мляко, млечни продукти и др.) без прецизно посочване по Комбинираната номенклатура (КН), което създава несигурност кои точно продукти (вкл. полуфабрикати и странични продукти като суроватка) подлежат на вписване.
Предложение за редакция: Приложение № 1 да съдържа изчерпателен списък с кодове по КН; страничните продукти и вътрешнозаводските полуфабрикати изрично да се изключат. - Липса на техническа спецификация, машинен интерфейс и преходен период
Проектът не урежда форматите, начина на подаване и наличието на програмен интерфейс (API/EDI) за интеграция със счетоводните и ERP системите. Без това задължението се изпълнява ръчно — източник на грешки и разходи при заплаха от санкции.
Стр. 3 от 6
Предложение за редакция: публичен, безвъзмезден машинен интерфейс (API/EDI) и стандартизирани формати; влизане в сила след технологична готовност и преходен (гратисен) период от не по-малко от 6 месеца. - Защита на данните, срок на съхранение и киберсигурност
Централизирането на чувствителни търговски и лични данни (вкл. на земеделски производители — физически лица) поражда високи рискове. Чл. 17 урежда съхранение без ясни срокове и гаранции по Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД).
Предложение за редакция: максимален срок на съхранение, пропорционален на целите; изрично уредени администратор/обработващ, регистър на достъпа, мерки за киберсигурност и права на субектите по ОРЗД. - Презумпция за виновност и прехвърляне на доказателствената тежест — автоматизиран ИИ-анализ (чл. 16)
Чл. 16 предвижда автоматизирано (вкл. ИИ) идентифициране на „индикатори“ и сигнали до органите. В съчетание с режима по ЗЗК това прехвърля върху задълженото лице тежестта да доказва „обосноваността“ на цените си — в противоречие с презумпцията за невиновност по чл. 31, ал. 3 от Конституцията и чл. 6, § 2 ЕКПЧ, приложими и в административнонаказателния процес.
Автоматизиран извод без човешка преценка, мотиви и възможност за възражение нарушава правото на добра администрация (чл. 59 АПК), а за данни на физически лица — и чл. 22 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Предложение за редакция: автоматизираните сигнали да са само вътрешен индикатор за проверка, а не основание за санкция; доказателствената тежест да остава върху контролния орган; на оператора да се осигурят уведомяване, мотиви и срок за възражение. - Пропорционалност и облекчения за малки и средни предприятия
Голяма част от млекопреработвателите са МСП, за които тежестта е относително по-голяма; за производителите облекчения не са диференцирани.
Предложение за редакция: диференцирани изисквания и облекчен режим (обем и честота на подаване) за МСП съобразно принципа на пропорционалност и теста „мисли първо за малките“.
ЧАСТ Б — По проекта на Методика за справедлива стойност (№ 12597)
Присъединяваме се към становището на националните браншови организации — членове на Националния съвет по храните — от 02.09.2026 г. и го подкрепяме изцяло. БАМ изразява категорично несъгласие с приемането на Методиката в предложения вид и настоява тя да не бъде приемана. Допълваме общата позиция със следните специфики на млечния сектор. - Агрегирани борсови данни за категории вместо реални цени на конкретни продукти
Методиката определя справедлива стойност на конкретни продукти, но ползва агрегирани данни на ДКСБТ по широки категории. Категорията „мляко и млечни продукти“ обхваща разнородни стоки — прясно мляко (1,5–3,6 %, безлактозно, козе), кисело мляко (краве 2,2/3,6/4 %, овче, БДС, безлактозно) и краве сирене (саламурено, кашкавал, извара). Една осреднена стойност не отразява реалната стойност на отделния продукт и въвежда потребителя в заблуждение.
Предложение: справедлива стойност за ограничен брой най-потребявани, ясно дефинирани продукти, на база анонимизирани реални доставни цени с пълни гаранции за търговската тайна (модел OFPM), или чрез наличните данни на НАП.
Стр. 4 от 6 - „Котвен продукт“ и „принцип на първа ценова линия“ — притискане на качественото българско мляко
Приемането на най-ниския ценови сегмент (приоритетно частни марки на веригите) за база изкуствено потиска стойността и стимулира „надпревара към дъното“ по качество. Това удря най-силно качествените български млечни продукти и производителите с договори с местни фермери, обезсърчавайки инвестициите в качество, стандарти (БДС) и произход.
Предложение: „котвеният продукт“ да се дефинира като представителен (най-голям дял в обема), а не най-евтин; „принципът на първа ценова линия“ да се замени с „принцип на най-потребяван продукт“ (напр. „краве кисело мляко Х % масленост“). - Излизане извън законовата делегация и скрито ценово регулиране
Справедливата стойност по чл. 68п, ал. 5 ЗЗП има изрично „индикативен характер“. Дописването на функции в чл. 1, ал. 2–4, и особено 10 % диапазон, над който „се предвижда наблюдение“, установява скрити максимални цени и намеса в ценообразуването — извън делегацията (чл. 12 ЗНА). „Коригиращият фактор“ (чл. 7, ал. 3) конструира имплицитна цена франко завод, което също излиза извън предмета.
Предложение: да отпаднат чл. 1, ал. 2–4 и „коригиращият фактор“; Методиката да остане в рамките на индикативния характер на показателя. - „Справедлив брутен марж“ и целеви EBIT — дружествен показател, пренесен върху отделен продукт
Целевият EBIT, изведен от консолидирани данни на европейски вериги, е показател на равнище предприятие и не може механично да се пренася върху отделен артикул. При млечните продукти суровината формира преобладаващ дял от себестойността, а маржовете са ниски; осредненият целеви марж изкривява резултата. Освен това марж върху оборота е приложен като надценка върху доставната цена — невзаимозаменяеми величини.
Предложение: маржовете да се основават на реални данни за българския пазар по продуктови групи; източниците на заложените стойности да се посочат проверимо (година, таблица, страница). - Суровинната себестойност на млечните продукти се формира след месечно разплащане
Изкупната цена на суровото мляко се договаря и разплаща на месечна база; точната суровинна себестойност се финализира седмици след производството, поради което „справедлива стойност“ в реално време е несъвместима с модела в сектора.
Предложение: Методиката да отчита последващото (месечно) ценообразуване на млечната суровина и да не третира последващите корекции като отклонение. - Европейски ценови критерий (Компонент Б) — непредвидим избор на държави
Референтната група държави се определя без ясен принцип; различните конфигурации дават резултати с разлика над 10 %. Чл. 68п, ал. 6 ЗЗП изисква държави — членки на ЕС, което свежда съседните до Румъния и Гърция. От избора на държави зависи 50 % от резултата.
Предложение: държавите да се определят по конкретен продукт и по сходство на производството/пазарната структура, по ясни и проверими критерии; ДДС да се приспада в номинална стойност. - Правна несигурност от частни платени източници и равно тегло 50/50
Ключови параметри идат от частни, платени и непроверими източници (McKinsey/EuroCommerce за EBIT; NielsenIQ за цени на дребно), до които засегнатите лица Стр. 5 от 6
нямат достъп — показателят е неоспорим, но правно уязвим. Равното тегло 50 % на двата компонента (чл. 6) е без икономическа обосновка.
Предложение: публични, проверими входни данни; икономически мотивирано съотношение между компонентите. - Риск от улесняване на съгласувани практики и вдигане на цените
Ежедневното публикуване на цени на ниво артикул в единен формат за всички вериги, съчетано с медианна цена по категории, създава симетрична прозрачност между конкуренти, която улеснява мълчаливо съгласуване. Когато „справедливата стойност“ е по-висока от реалните цени, тя действа като „фокусна точка“ и води до повишаване на цените — обратно на целения ефект.
Предложение: да отпадне публикуването, насочено към конкурентите; прозрачността да е ориентирана единствено към потребителя.
ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ — по пакета мерки
Българската асоциация на млекопреработвателите настоява проектът на Наредба за регистъра да не бъде приет и проектът на Методика да не бъде приеман в предложения вид. Двете мерки заедно създават непропорционална и непоправима тежест, дублират налична информация и рискуват да повишат цените вместо да ги ограничат. Заявените цели са постижими чрез вече съществуващите ресурси на държавата (НАП, СУПТО, БАБХ, КЗК), без нови паралелни масиви. Изразяваме готовност да предоставим експертиза и данни и да участваме в консултациите по политиките в областта на храните.
С уважение,
Димитър Христов
Председател на Управителния съвет
Българска асоциация на млекопреработвателите (БАМ)
ЕИК 206442155
гр. Сливен, ул. „Изгрев“ № 46 · тел. 0888 864 444 · e-mail: [email protected]
14.09.2026 г.
Стр. 6 от 6
Вашият коментар